В Южна Америка набира скорост световното първенство по футбол, което традиционно представя на феновете „крема” на националните отбори, унищожава всички прогнози, разкрива нови таланти и „погребва” фаворити. Вторият квалификационен кръг все още не е приключил - и много от тях вече са попаднали, а недооценените участници са показали доста остри зъби.
Една от най-големите драми в началото на турнира беше провалът на испанския национален отбор, който преди това взе две титли от европейския шампион и Световната купа през 2010 г. и бе съсипал всичките им надежди в настоящия шампионат преди плейофите. Номер едно в класацията на FIFA, Red Fury не можа да устои на атаката на безразсъдните холандци и отчаяно мотивираните чилийци. Символично е, че отборът завърши безславно турнира (третият мач в групата може да се нарече официално сбогуване на Фюри Роха с титлата) и предаде правомощията на шампиона в деня, когато испанският крал Хуан Карлос II подаде оставка от трона - 18 юни 2014 г.
Португалският национален отбор моментално загуби лице в турнира. В началния мач с германците Кристиано Роналдо и компания изиграха повече обидени момчета, отколкото закоравелите наследници на Еусебио и Луис Фиго. Спорната дузпа не провокира „Отбора на избраните“, както се нарича португалския национален отбор, а ги накара буквално да „се разболеят“. В крайна сметка началната мотивация на Пиренеите беше съсипана от побойника Пепе, който бе изпратен за неспортсменско поведение. Така Португалия веднага си осигури куп проблеми в борбата за плейофите.
Не по-малка тъга за феновете е перспективата да се приберат твърде бързо у дома за играчите на Англия и Италия. В двубоя лице в лице на европейските отбори Синята ескадрила спечели, а представителите на Стария свят загубиха срещите си с Уругвай и Коста Рика. Парадоксално, но само нахалните костариканци от тази група си осигуриха пътя в плейофите, оставяйки тримата лидери да разберат кой е по-достоен да им прави компания.
Сред европейците, които наистина претендират за шампионата, са националните отбори на Германия и, колкото и да е странно, Франция и Холандия. Екипът, воден от Йоахим Льов, е като печеливша машина. Силен характер, тактическа гъвкавост, увереност в собствената им непобедимост и най-важното духът на единството - понякога помагат на германците повече, отколкото на индивидуалните качества на играчите. От друга страна, холандците наподобяват понякога опасна самобръсначка - не се страхуват от никого, пометат всичко по пътя към целта на своите съперници и стрелят по тях като от оръдие. Съществува риск обаче острието да стане скучно, ако обвиненията на Луис ван Гаал бъдат изхабени твърде бързо. Експертите очакват и яркост от Франция, която екипът на Дидие Дешан, който вкуси сладостта на световното първенство през 1998 г., вече успешно показва.
