Произхождащи от древна Гърция, Олимпийските игри в началото не се отличават с голям мащаб и широк кръг участници. На първите олимпийски игри не бяха представени твърде много спортове. С възраждането на олимпийското движение през 19 век ситуацията се промени. Днес олимпийските игри се провеждат редовно и включват както летни, така и зимни спортове.
В основата си Олимпийските игри са спортни събития от международен мащаб, които се провеждат на редовни интервали. В древни времена подобни игри се превръщат в национален празник, по време на който борбата и раздорът са забравени, но с появата на християнството Олимпийските игри се превръщат в знак на езичество и постепенно изчезват. Забравените традиции на олимпийските игри, съществували в Древна Гърция, бяха възродени с усилията на барон Пиер дьо Кубертен, който стана активен популяризатор на международни състезания за спортисти от цял свят.
Съвременното олимпийско движение се превърна в неразделна част от световната култура. Големи комплексни спортни състезания с участието на световни спортни звезди се провеждат редовно, на всеки четири години. Отначало олимпийските игри бяха изключително летни. Едва през 1924 г. към тях са добавени зимните олимпийски игри. До средата на 90-те години на миналия век „белите“олимпийски игри се провеждаха в една година с летните игри, след което бяха изместени с две години от съображения за удобство при подготовката за това важно събитие.
Всяка олимпиада има свой собствен номер и сметката се води от първите олимпийски игри, проведени през 1896 година. Летните олимпийски игри бяха номерирани, дори ако по обективни причини те не бяха проведени. Така беше например по време на Втората световна война, когато трябваше да се проведат XII и XIII олимпийски игри. Но когато зимните игри са номерирани, се вземат предвид пропуснатите олимпиади.
Решаващият момент при организирането на Олимпийските игри е изборът на мястото. По правило Международният олимпийски комитет предоставя правото да бъде домакин на такива мащабни събития не на държава, а на определен град. В същото време в състезанието обикновено участват няколко града, всеки от които, заедно с националния олимпийски комитет на определена държава, защитава щателно „своята“кандидатура, като представя сериозни аргументи пред авторитетна комисия.
От 60-те години на миналия век в олимпийското движение се появи друг вид състезание - така наречените Параолимпийски игри. Традиционно ги посещават спортисти с определени здравословни ограничения. По правило такива състезания за хора с увреждания се провеждат след редовните олимпийски игри и на същите спортни арени. Параолимпийските спортисти се състезават помежду си както през лятото, така и през зимата.
Параолимпийските игри ясно показват, че дори сериозните физически увреждания не могат да бъдат пречка за високи спортни постижения, ако човек има вяра в себе си и воля за победа.
