Има легенда за голям дъб и тънка върба. Върбата се изви дори от най-леките пориви на вятъра и дъбът стоеше вкоренен до мястото. Веднъж се издигна силен ураган, след който от дъба се виждаха само фрагменти, а върбата остана да стои. Тази легенда отразява правилното поведение, което обучаемият трябва да има.
Жиу-джицу възниква през феодалния период на Страната на изгряващото слънце. Първоначално през 1530-те, Джиу-Джицу съчетава широк набор от бойни изкуства, които не включват използването на оръжия. Не е необичайно боецът да се бие с човек с оръжие или противник в броня, следователно атакуването на такъв противник е грешната тактика, тъй като има огромен шанс да си навреди. Самото джиу-джицу се основава на поведение, при което боецът се поддава на поредица от атаки, докато врагът не попадне в капан, и в такъв момент атаката на врага трябва да бъде насочена срещу него.
Акаяма Широбей, съдебен лекар, е един от основоположниците на принципа, станал основата на джиу-джицу. Той е този, който за първи път създава школата на това изкуство. Успоредно с развитието на физическа сила и умения по джиу-джицу, те придобиват и знания, които хранят духа, определено възпитание на личността, философия. Това възпитание се основава на четири житейски принципа. Първото е здравето. Вторият е социалният компонент, взаимодействието с хората наоколо. Третият е процесът на придобиване на нови знания, както и заетостта, някаква работа, която трябва да бъде посветена на живота. Четвъртият е духовният компонент, това, което храни духа.
Като цяло джиу-джицу е основата за голям брой видове борба в съвремието, например джудо. В джиу-джицу има състезания, наречени „тайкай“. Първото подобно състезание в Русия се проведе в края на 70-те години на ХХ век. Самото джиу-джицу се появи в Русия година по-рано от това събитие. Понастоящем повечето училища са акредитирани в Япония със специални представителства. Може би това помага да се постигне успех в международни представления.
В европейския турнир сред младите спортисти през 2012 г. руският отбор зае първо място по брой медали. В Москва има училища не само за автентично японско джиу-джицу, но и за училища, например бразилско джиу-джитсу, което се очертава като автономно бойно изкуство и на международно ниво се смята за бойно изкуство.
Като цяло джиу джицу помага за подобряване на голям брой личностни черти. Способност да се намери общ език с околната среда, да се запази спокойствие в ситуации, в които е много трудно да се направи това. Несъмнено тази единична битка помага за увеличаване на скоростта на реакция, устойчивост на стрес, издръжливост и, с една дума, сила на духа.
