През 2010 г. феновете на олимпийските състезания в Русия бяха изправени пред сериозно разочарование. Националният отбор се провали в почти всички свои изяви, без дори да влезе в десетте държави в общото класиране на отборите. На фона на минали съветски победи такъв резултат веднага беше наречен смъртта на руския спорт. И много експерти започнаха да проучват причините за такова срамно поражение.
3 златни, 5 сребърни и 7 бронзови медала - руският отбор никога не е получавал толкова малък брой награди. Освен това руските спортисти са се провалили във всички онези дисциплини, където традиционно са били смятани за силни и непобедими - хокей, фигурно пързаляне, биатлон, ски щафети. Като се има предвид, че лидерите на Националния олимпийски комитет прогнозираха, че руският национален отбор ще получи поне 30 награди.
Сред най-очевидните причини за провала на националния отбор в състезанието са лошата подготовка на отбора, надцененото самочувствие на спортистите и лошото управление на спорта.
Що се отнася до незадоволителното обучение, веднага се заговори, че в страната липсва материално-техническа база за обучение на професионалисти. Освен това, ако има спортни съоръжения, където работят добри треньори, те се намират в големи административни центрове и не всеки обещаващ спортист ще отиде там, тъй като настаняването и обучението му ще струват много голяма сума.
Надцененото самочувствие на състезателите също оказа пагубен ефект върху представянето на нашия отбор на зимните олимпийски игри. Медалистите получават значителна награда от държавата за своите награди. Но този фактор не работи и за руския отбор. Мнозина наричат спортистите прекалено безотговорни и самоуверени - изобщо не се притеснявали от чувствата на руснаците, които гледали всяко представяне със затаен дъх.
Друга причина за провала на руския отбор на олимпийските игри във Ванкувър е неефективното управление на лидерите на руската спортна федерация. Твърде много служители в Националния олимпийски комитет, безотговорно отношение към подготовката за състезанието и липса на подходящ контакт между лидери и спортисти.
Всяка от тези причини по един или друг начин повлия на лошия резултат на националния отбор. Не са направени обаче конкретни изводи. Всички длъжностни лица, оглавяващи НОК, останаха на местата си, без да признаят никаква вина или отговорност за поражението. Веднага след старта спортистите щракнаха на журналистите: „Представихме се, доколкото можахме, какъв е вашият бизнес?“. Развитието на спорта в страната не започна. За заключенията, които виновниците за провала на националния отбор на зимните игри са направили за себе си, може да се съди по това как се представят спортистите на летните игри през 2012 г. в Лондон и на домашните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.
