Ръгби е контактен и доста суров спорт, който изисква добра физическа подготовка. Сега е трудно да се повярва, че историята на ръгби някога е била тясно свързана с историята на футбола, но наистина е така. Едва през втората половина на 19-ти век ръгбито и футболът се „разделят“, а след това всяка от тези игри започва да се развива по свой начин.
Средновековна игра с топка
През Средновековието играта с топка е била широко разпространена във Великобритания - един вид прародител както на футбола, така и на ръгбито. Топката беше преследвана из градските площади и улици от огромни тълпи от хора, без да се придържат към някакви сложни правила. Той беше държан в ръцете си, хвърлен един на друг, ритан и така нататък.
В играта участваха два противникови отбора, всеки от тях можеше да има повече от петстотин души. Целта на играчите беше да заведат топката до определено място. И изобщо не е изненадващо, че понякога това забавление води до истински битки и кръвопролития.
От училищен мач до световна популярност
Истинското раждане на такъв спорт като ръгби обаче се е случило през 19 век. На 7 април 1823 г. на терена на училище Ръгби (Англия, Уорикшир) група ученици решават да играят своя собствена игра, подобна на футболната. Един от тези ученици беше шестнадесетгодишният Уилям Уеб Елис. В определен момент от играта той просто взе топката в ръцете си (което беше много грубо нарушение на предварително договорените правила) и хукна към целта на другия отбор.
Някой си мисли, че тази история е просто легенда. Въпреки това, в училището, където се твърди, че играта е била проведена, през 1895 г. е поставена съвсем истинска възпоменателна плоча с текста, в който Елис се нарича основател на ръгби.
Първото пълно издание на правилата на тази игра се появи през 1846 година. Въпреки че ако ги погледнете, става ясно, че говорим за един вид смесица от футбол и ръгби.
През 1863 г. се случи друго събитие от фундаментално значение за историята на спорта. Тогава е създадена Английската футболна асоциация, която категорично забранява на играчите на полето да вземат топката в ръцете си. Така Асоциацията ясно отдели своя спорт от ръгбито.
Скоро играчите на ръгби също създадоха свой собствен съюз - това се случи през 1871 година. Включва повече от двадесет английски клуба. На една от първите срещи тази организация прие нов набор от правила, които да отговарят на всички участници. Тогава подобни съюзи на клубове по ръгби възникват в Ирландия и Шотландия. Спортът бързо набира популярност както сред работниците, така и сред аристократите.
Първата международна асоциация по ръгби е създадена през 1890г. Той прие, наред с други неща, екипите на бившите британски колониални земи - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка. Като цяло към края на 19 век ръгби вече се играе по цялата планета.
Също така си струва да се отбележи, че през 1892 г. размерите бяха окончателно одобрени и овалната форма на топката беше приета като стандарт. Защо е овално е лесно да се разбере: по-лесно е да държите такава топка с ръце и да я хвърляте. И като цяло, традиционно, първите топки за ръгби се правеха от пикочните мехури и тяхната форма не беше идеално кръгла.
Ръгби на Олимпийските игри
През 1900 г. ръгби е включен в Олимпийските игри. И французите станаха победители в първия олимпийски турнир. Но английският отбор, колкото и да е странно, взе само бронз.
Състезанието по ръгби беше част от летните олимпийски игри до 1924 година. И тогава по ред причини този спорт отпадна от олимпийските дисциплини в продължение на много десетилетия.
Само през 2016 г. на Олимпийските игри в Рио де Жанейро отново бяха организирани турнири по ръгби-7 за мъже и жени (ключовата разлика между тази версия на ръгби и класическата в броя на играчите е, че във всеки отбор има 7 такива, а не 15). Националният отбор на Фиджи стана победител в шампионата за мъже. А сред жените австралийските жени бяха най-силни.
