Както знаете, пистата в Монте Карло е най-бавната в календара на шампионата. В същото време това е най-опасната писта от Формула 1. И въпреки това в дългата история на Гран При на Монако само един пилот загина по улиците на малкото Княжество …
Лоренцо Бандини направи своя дебют в световното първенство със Scuderia Centro Sud, който използваше Cooper T53, на Голямата награда на Белгия през 1961 г. Много скоро Комендаторът го забеляза и го покани в отбора. В първото състезание с червените италианецът се изкачи на подиума. Това се случи на Голямата награда на Монако през 1962 г.
Но след това резултатите се влошиха и Лоренцо започна следващата година в бившата конюшня, но вече на волана на BRM. В средата на шампионата обаче Бандини се завърна в Скудерия, никога повече да не го напуска.
През следващите три години италианецът печели само на Голямата награда на Австрия през 1964 г., а през 1966 г. Франция започва от пол позиция. Когато Джон Сортис напусна отбора, Бандини стана лидер.
На 7 май 1967 г. Лоренцо Бандини започва своята 42-ра надпревара в 47-ата Гран При. Джак Бребем започна от полюс, Лоренцо поведе в първата обиколка, но след това загуби от Дани Хюм. Италианецът остана втори и се опита да се справи.
На 82-ра обиколка в шикана след тунела Лоренцо загуби контрол над колата, която веднага се запали след силен удар в оградата. Отне известно време, за да укроти пламъците и Бандини беше евакуиран от колата, но той получи 70% от изгарянията на тялото си, от което почина на 10 май.
След това дистанцията на Гран при на Монако беше значително намалена и още в следващото състезание, вместо обичайните 100 обиколки, пилотите изминаха само 80.
В чест на Лоренцо, трофейът на Лоренцо Бандини се присъжда от 1992 г. в град Бризигела в Италия за изключителни постижения във Формула 1. В нашата галерия ще разберете кой ще бъде награден с 24-ия Трофей на 4 юни.