XIV зимни олимпийски игри се провеждат от 8 до 19 февруари 1984 г. в град Сараево, столицата на Република Босна и Херцеговина, която е била част от тогавашната обединена държава Югославия. 1272 състезатели от 49 държави се състезаваха за медали в 7 вида спорт.
По време на разглеждането на заявката за зимни олимпийски игри Сараево имаше много силни конкуренти: японския град Сапоро и шведския град Гьотеборг. Сапоро вече беше домакин на Зимните олимпийски игри през 1972 г., така че японците упорито твърдяха, че могат успешно да използват както съществуващата инфраструктура, така и натрупания опит от провеждането на такива големи и важни състезания. Независимо от това, на втория тур на гласуването Сараево спечели с 39 гласа срещу 33 за Сапоро. Официалният талисман на олимпийските игри е сладкото вълче Вучко.
Националният отбор на СССР на тези игри се смяташе за основен фаворит за победа в отборното състезание. Особено очаквахме победата на националния отбор по хокей, тъй като на предишната олимпиада в Лейк Плесид нашите хокеисти във финалната част на турнира сензационно загубиха от отбора на САЩ, който те превъзхождаха във всички отношения. Тази игра влезе в историята като „Чудото на лед“. И изглеждаше, че очакванията ще се сбъднат, националният отбор на СССР веднага започна представянето си с победа: още в първия ден на състезанието скиорът Николай Зимятов спечели златен медал на разстояние 30 км. Но в крайна сметка националният отбор на СССР зае едва второ място в общото класиране на отборите, след като спечели 25 медала - 6 златни, 10 сребърни и 9 бронзови. В сравнение с предишната олимпиада в Лейк Плесид, където бяха спечелени 10 златни медала, това беше доста слаб резултат.
Утеха беше фактът, че хокеистите ни бяха сред златните медалисти. Първото място спечели националният отбор на ГДР, който получи 9 златни, 9 сребърни и 6 бронзови медала. Отборът на САЩ завърши трети с 4 златни и 4 сребърни медала.
Като цяло организацията на олимпиадата се оказа на високо ниво, игрите се проведоха в наистина спортна атмосфера. Местното население се отнасяше към членовете на спортните делегации с искрена сърдечност. Накратко, олимпийските игри в Сараево бяха истински празник на спорта и мира.
