През 1988 г. столицата на зимните олимпийски игри беше градът, който отдавна търси тази чест. Това не е първият път, когато игрите се провеждат в Канада. Преди това те се проведоха в Монреал, а през 1988 г. дойде ред и в град Калгари.
Сесията на Международния олимпийски комитет, посветена на избора на столица на игрите през 1988 г., се проведе седем години по-рано, през 1981 г. Основните претенденти бяха градовете Калгари, Фалун (Швеция) и Кортина Д'Ампецо (Италия). Италианският град преди това е бил домакин на игри, които, може би, не са работили в негова полза. В същото време канадската оферта беше отбелязана и поради добрите метеорологични условия в района.
Центърът за зимни спортове и Олимпийският парк, както и редица други спортни съоръжения, са построени специално за игрите в Калгари. Това даде на града възможност да бъде домакин на много спортни и културни събития след Олимпийските игри.
Игрите продължиха от 13 до 28 февруари. Общо в олимпиадата взеха участие отбори от 57 държави. Някои от тях, като Фиджи, Гуам, Ямайка, Гватемала и Антилите, изпратиха за първи път своите спортисти на зимните олимпийски игри.
Първото място по брой медали в състезания зае Съветският съюз. Скиорите и биатлонистите от СССР се оказаха най-добри. Екипът на ГДР стана вторият с малко изоставане. Шейните и скейтърите от тази държава се оказаха особено здрави.
Третото място зае швейцарският национален отбор. Скиорите от тази държава са спечелили най-голям брой медали в този спорт.
САЩ се представиха доста умерено. Състезателите им бяха едва на 9-то място. Като цяло това отразява баланса на силите в спорта от онова време. Американският отбор се представи най-добре на летните игри, особено в леката атлетика.
Канада, която е домакин на игрите на нейна територия, зае 13-то място. Тя не спечели нито един златен медал, ограничавайки се до сребро и бронз. Вторите места заеха канадците, които се представиха в фигурно пързаляне при мъже и жени, а бронзът спечели двойка, изпълняваща танци на лед, и двама алпийски скиори.
