Въпреки факта, че участникът в Олимпийските игри в Лондон Оскар Писториус не беше считан за истински претендент за победа, публиката с интерес наблюдаваше стартовете на този бегач. Причината за това внимание е, че южноафриканският спринтьор стана първият параолимпиец в света с протези, който се състезаваше на олимпийските игри заедно със здрави спортисти.
Оскар Писториус е роден през 1986 г. в Йоханесбург. Момчето е имало вроден дефект - липсата на двете фибуларни кости. Лекарите настояват за ампутация на двата крака под коляното и те съветват да се направи това възможно най-рано, за да се ускори адаптацията на детето. Родителите на бъдещия шампион се съгласиха на операцията, когато Писториус беше само на 11 месеца, а на 13-месечна възраст той вече беше със специални протези.
Оскар посещава редовно училище за момчета, където се занимава активно със спорт. Въпреки физическото заболяване, той обичаше ръгби, тенис, бягане, водна топка, борба. След като получи травма на коляното на училищни състезания, Писториус трябваше да изостави някои спортни дисциплини, по-специално от любимия си ръгби.
Треньорът обърна внимание на факта, че младежът показва невероятни резултати в спринт състезания, и го посъветва да се съсредоточи върху този спорт. Първият голям международен старт за Pistorius бяха Параолимпийските игри през 2004 г. в Атина. Там спортистът спечели две награди: бронзов медал в надпреварата на 100 метра и златен медал в надпреварата на 200 метра. Състезателят обаче нямаше намерение да спира дотук. Започвайки да се състезава за обикновени бегачи, Писториус показа безпрецедентни резултати: на турнира в Рим през 2007 г. той спечели сребро на 400 метра.
Изглежда, че поредица от успешни стартове в състезания за обикновени бегачи предвещава на Оскар Писториус блестяща спортна кариера, но през 2008 г. Международната асоциация на атлетичните федерации (IAAF) реши да отстрани спортиста от участие в турнири, които не са предназначени за хора с увреждания. Решението й се основава на изследвания, че леките и пружиниращи протези дават предимство на Pistorius пред обикновените бегачи.
За бягане спортистът използва протези Cheetah Flex-Foot на исландски специалисти, които струват над 30 000 долара. Благодарение на тях Писториус получи прякора „Бегач на остриета“. Тези протези са изработени от подсилена с въглеродни влакна пластмаса, която е траен, но много лек материал. Въпреки някои от предимствата, които те предоставят на бегача, протезите също затрудняват състезанието, което затруднява завиването и забавя старта. Тези аргументи помогнаха на Pistorius да оспори решението на IAAF, като се обърна към Спортен арбитражен съд.
Спортистът не успя да се класира за Олимпиадата в Пекин, но взе участие в Параолимпийските игри през 2008 г. Тези състезания донесоха на Pistorius 3 златни медала и параолимпийски рекорд на разстояние 400 метра. Продължавайки интензивно обучение, спортистът се стреми да изпълни заветната си мечта - да се състезава на летните олимпийски игри. 2011 г. бе белязана с поредната победа за Оскар Писториус: той стана първият ампутиран параолимпиец в света, който успя да избяга разстояние от 400 метра за по-малко от 46 секунди.
Личният рекорд, поставен от спортиста в малкото италианско градче Линяно (45, 07 секунди на 400 метра), му позволи да се класира за Световното първенство по лека атлетика през 2011 г. и Олимпийските игри в Лондон. След като се представи на световното първенство в полуфиналите на щафетата 4х400 м като част от националния отбор на Южна Африка, Писториус стана негов сребърен медалист.
Основното събитие през 2012 г. за спортиста беше представянето на Олимпийските игри. В индивидуалното състезание Оскар Писториус не успя да стигне до финалните състезания, но имаше късмета да вземе участие във финала на щафетата за мъже 4x400 м като част от националния отбор на страната си. Оскар получи последния четвърти етап. След резултатите от щафетата отборът на Южна Африка зае осмо място. Въпреки неуспешното си представяне на Олимпиадата през 2012 г., Оскар Писториус доказва с личен пример, че физическото увреждане не трябва да бъде пречка за сбъдването на една мечта.